Топ 5 на най-добрите трансцендентални филми

0
1136

Трансценденталните филми са тези, които надхвърлят трaдиционното възприятие за кино, сюжет и замисъл и се врязват дълбоко в съзнанието и подсъзнанието на зрителя, като целят да променят неговото състояние на ума.
Едни от най – видните представители са великите режисьори Ахехандро Ходоровски, Терънс Малик, Андрей Тарковски, които чрез своите незабравими шедьоври промениха представите за кино. Посочените по – долу филми оспорват възприятията за реалността, смъртта, морала на зрителя, както и много други вечни категории, които човечеството приема като даденост. Най-просто казано трансцедентното кино разчупва рамките и провокира към абстрактно мислене.

5. „Дървото на живота“ (Терънс Малик, 2011)

123Малик изследва в своето произведение произхода на живота и живота след смъртта по един абсолютно екзистенциален начин.
Дървото на живота е медитация върху смисъла на съществуването.
Героят на Шон Пен – успял архитект сред небостъргачи от стъкло и стомана, стигна до точката на осмисляне на живота си. За конкретните му проблеми научаваме оскъдно малко, виждаме го на далечния край на голямо легло, отчужден от красива тъмнокоса жена. Следваме мълчанията му, гнева и отчаянието в очите му. Той се пита къде е бил Бог,, когато е имал най-голяма нужда от него Ц в детството си. Тогава, в малък тексаски град през 50-те, е трябвало да избира между майчиното (ангелоподобна Джесика Частин) и бащиното (Брад Пит) начало. Нейният, е пътя на духа и божията милост към всичко живо; неговият (бивш военен и изобретател-неудачник в свят на чиновници) е на оцеляващ материалист, жесток към тези, които обича. На везните Малик слага природното и божественото.
Семейството и светът са показани през детските очи, героят и двамата му по-малки братя преминават през чудесата и болките на порастването. Небето в локвите, черните сенки в белотата на стените, любопитствата, сладките и страшни открития. Действие и случки в обичайния смисъл няма, движат се чувствата и състоянията. Диалогът е фрагментарен като образите, тежестта на посланието е оставена на текста зад кадър, който е директен разговор с бога Ц редуват се гласовете на майката и блудния син. Поводът е внезапна трагедия в семейството Ц умира едно от децата в семейството.

4. „Свещената планина“ (Алехандро Ходоровски, 1973)

1234Култувата психиделична класика на Ходоровски „Свещената планина“, играе ролята на ръководство за достигане до просветлението. Режисьорът предизвиква публиката да захвърли всички свои вярвания и разбирания и да го последва в едно изключително пътешествие към тайните на безсмъртието.
Филмът започва в една храмова зала с алхимично ритуално бръснене на двама руси поклонници, докато зловещи звуци от напяване на тибетски монаси звучат като фон. Камерата се фокусира върху едно око, преди да започне да кръжи над различни символи, един от които е ключ. Ходоровски кани зрителя на пътуване, за да отключи божественото познание на ума. След това проследяваме неприятните приключения на крадец, приличащ на Исус и съпровождащият го инвалид, докато те преминават през гротескен и извратен пейзаж. Двамата скитат из града, мамейки и обирайки туристите. Крадецът се спира пред една кула и влиза в нея, тъй като разбира, че е нейната сърцевина имало таен източник на злато. Вътре се запознава е един алхимик (изигран от Ходоровски), който след кратък словесен сблъсък приема крадеца като свой чирак. Придружени от девет мъже и жени, двамата тръгват през пространството и времето, за да изкачат планината на тайнствен осторв и да открият магията на безсмъртието.

3. „2001: Космическа Одисея“ (Стенли Кубрик, 1968)

12345„2001: Космическа Одисея“ е спряган като един от най-великите филми на всички времена. Sci-Fi шедьовърът на неповоримият Кубрик изобразява човешката еволюция, от ранните номиниди до съвременните хора, а и над тях. Една от заложените идеи в лентата е, че човекът, както и останалите видове, е бил и винаги ще е част от еволюционния процес, като решаваща роля за неговото издигане играят технологиите и усвояването на знания.
Филмът започва на земята, във времето преди човечеството да доминира на планетата. Една група от хоминиди (човекоподобни) са показани как пият вода, преди да бъдат прогонени от друго племе. Един ден мистериозен черен монолит се появява на тяхната територия. Удивени, хоминидите обграждат монолитна и започват да го проучват. Малко след това, един от тях, грабва огромна кост и открива, че може да я ползва като оръжие за препитание. Вдъхновен от откритието си, той убива с него и съперника от другото племе.
Историята мигновено се пренася минилони години напред в бъдещето. Група учени са открили мистериозен черен монолит, погребан на Луната. Осемнадесет месеца по-късно, правителството на САЩ изпраща космическият кораб – Discovery One, да проучи орбитата на Юпитер. На борда има пет астронавти, трима от които са в криогенна хибернация. Корабът се контролира от изкуствен интелект, наричан Хал. Страхувайки се, че ще бъде изключен, Хал започва да саботира мисията, отстранявайки един по един членовете на екипажа. След като капитан Боумън успява да отстрани Хал той разбира, че истинската цел на мисията е да се изследва друг черен монолит (идеята за извънземен разум) на Юпитер. Боумън напуска кораба с капсула. При опита да се доближи до монолита той попада в тунел от цветни светлини и започва да пътува през пространството и времето, като достига до момента, в който е бил ембрион.

2. „Седмият печат“ (Ингмар Бергман, 1957)

123Икона в киното, чрез своето „Седми печат“ Бергман провокира публиката да се изправи срещу това, което нарича „мълчанието на Бога.“
Изтощеният рицар, Антониус Блок (Макс фон Сюдов) и неговият оръженосец се връща от кръстоносен поход, за да разберат, че тяхната родина Швеция е опустошена от чумата. Докато лежи на плажа, Антониус се сблъсква със смъртта, която е взела образа под на блед монах, облечен в черно. Рицарят казава на Смъртта, че не е готов да умре и я предизвиква на една последна игра на шах. Тя му позволява да живее толкова дълго, колкото можа да остане в играта. Започва едно пътуване сред полето на безверието и вечните въпроси. В една църква, рицарят Влиза в изповедалнята, къде сам признава пред Смъртта че е загубил вярата си. Той поставя под съмнение Божията присъствие в лицето на трагедията.
Бергман провокира публиката да се изправи срещу един въпрос: „Ако има Бог, защо той не ни се разкие?“

1. „Соларис“ (Андрей Тарковски, 1972)

1234567Адаптация на едноименния роман, написан от Станислав Лем, „Соларис“ изследва концепцията за знанията, подчертавайки неспособността на човечеството да разбира или да комуникира с други форми на живот. Филмът поставя въпросът за мястото на човека в космоса. Главният герой Крис Келвин (Донатас Банионис) е психолог, натоварен с мисията да пътуват до гара Соларис. Тя е изследователска станция, която кръжи над океана планета на име Соларис. Целта му е да реши дали да прекрати изследванията на планетата. До този момент е установено, че планетата има свои разум, който променя действителността и повиява на учените, пратени там.
„Соларис“ оспорва концепцията за човека като същество с неограничен потенциал, като по този начин поставя под въпрос целта на съществуването на човека. Екипажът не може да комуникира с планетата, което затвърждава идеятам че без комуникация не съществува разбиране. Ако не можем да разберем космоса, тогава защо трябва да го изследваме? Ако човек не е предназначен да изследва, тогава какво е Неговата цел?

Приятно гледане!

Мнения

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете Вашия коментар
Моля, напишете Вашето име

four × 1 =