Светите братя и тяхното дело

123Днес, 24 май, България чества Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден българите прославят делото на Светите равноапостоли братята Кирил и Методий.

През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май по стар стил и 24 май по нов стил постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската просвета има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните ученици в България през 886 г.

Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език. Честван като общобългарски празник денят 24 май става най-яркия израз на националната идентичност.

Двамата братя са положили основите на старобългарската цивилизация. Родени в Солун те  били деца на Лъв/Леон – висш офицер и Мария, представителка на местната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил военен и дори за десетина години управлявал една подчинена на Византия област. Още като дете пък Константин показал забележителни качества и бил изпратен в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол. По-късно той служил като харто-филакс („пазител на свещените книги“) в патриаршеската катедрала „Св. София“ и преподавател по философия в Магнаурската школа. Младият учен дори победил в диспут бившия патриарх Йоан Граматик, привърженик на иконоборството. Византия използвала този блестящ теолог, философ и филолог в няколко дипломатически мисии – при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората бил придружен от Методий. След 851 г. Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на създаването на старобългарската азбука и старобългарския литературен език.

1234

Според житието на св. Кирил задачата била поставена от самия император Михаил III – Византия се стремяла да приобщи „своите” славяни, както и да разполага с духовно влияние в славянския свят. През 855 г. Константин с помощта на Методий създал първата графична система – т.нар. глаголица. За основа послужил солунският диалект на старобългарския език. С помощта на кръг от ученици апостолите започнали усилена преводаческа дейност. През 863 г.  Византия изпратила светите братя във Велика Моравия. Там княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С пристигането на мисията във Велехрад започнало обучението на славянско духовенство и извършването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо влияние в Централна Европа било посрещнато с резерви от западната църква, а от немското духовенство – с открита враждебност. На четвъртата година от началото на мисията Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един разгорещен спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало т.нар. „триезична догма”, според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и др. имали свои азбуки и славели Бога са собствените си езици от векове), Константин оборил своите опоненти. В Рим папа Адриан II благословил мисията и осветил славянските (старобългарските) книги. Престоят на братята продължил повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на светите братя получили санове от самия папа. Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „Кирил” и на 14 февруари 869 г. починал. Делото продължил Методий, който заради разпространението на славянската писменост дори попаднал в затвора за три година.  Въпреки това той не спирал да превежда библейските книги,  да създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си смърт на 6 април 885 г.  Учениците на светите братя били веднага прогонени от Моравия. Климент, Наум, Ангеларий и други последователи на равноапостолите потърсили спасение в България, „… за която те отдавна копнеели“. Така някогашната монашеска мисия се завърнала на родна земя, за да се превърне в гръбнак на българската цивилизация.

Мнения

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете Вашия коментар
Моля, напишете Вашето име

4 × five =