В началото на 20 век италианският социолог Вилфредо Парето построява за пръв път понятието за елит и го развива в своята теория за елитите. В своята социология той разграничава два типа елити – „лисици“ и „лъвове“.

Елитът „лисица“ следва традицията на Макиавели и разчита да постига успех повече като комбинатор, преговарящ, посредник, брокер, но може и да е интригант, коварен, задкулисник и пр. Елитът „лъв“, обратно, е открит, директен, цинично откровен и разчита за успеха си повече на своята бруталност. Разбира се, става дума за схематични образи, които в действителността се проявяват повече като посоки и тенденции.

Тази класическа конструкция живее в 20 век в цикли. През последните 10-15 години успехът на политическите платформи все повече се измества от лисицата към лъва; все повече финото договаряне, посредничество, а и интригата отстъпва пред грубата закана и откровено скандалното говорене.

Вълната, наричана днес опростено популизъм,
залива западноевропейските общества

От Италия до Холандия и от Австрия до Великобритания. Нейният обхват се разширява драматично с включването на САЩ в тази тенденция. Типологията на Парето дава възможност да се разбере по-добре успехът на Доналд Тръмп, отколкото отрицателната квалификация „популист“. Първите дни на Тръмп като президент се оказват нова фаза в разгъването на този образ.

Денят на встъпването в длъжност показа, че новият американски президент продължава своя войнствен марш в същата скандална реторика вече в сферата на властта. Допусканията, пък и надеждите, че поемайки поста си, ще смекчи тона и ще тушира заканите, не се сбъдват засега. По стъпалата към президентския пост Доналд Тръмп продължава да повтаря същите манифестни изказвания, с които за пръв път се е заявил публично преди 30-40 години; по-късно в кариерата си на предприемач и упорит критик на федералната власт; после в първия си половинчат опит през 2000 година за президентска кампания; накрая по най-решителен начин в последната успешна кампания. Реториката на елита „лъв“ еволюира през тези фази, втвърдява се, става по-категорична. И най-вече остро войнствена. В речта на 20 януари, наблюдавана от цяла Америка и целия свят, тя се дооформи в компактно съобщение-закана каква радикална промяна предстои от ден първи.

Речта при иногурацията е 3-4 страници, които е добре да се четат внимателно. Да, въпреки желанието да бъде отхвърлена като обикновена нелепост от здравия разум и особено от либерално настроения гражданин. Тази реч е манифест, подобен на речите примерно на един Мусолини от 20-те години на миналия век.

В речта е оформена класическа комбинация на откровени лъжи,
апокалиптични визии и тежки закани

Докато Тръмп изрича своите първи думи като президент, целият демократически (алтернативен) елит около него изглежда като покосен от гръмотевица. Особено семейство Обама, разбира се.

Речта излага една картина на САЩ, която не просто е неправдоподобна, а е психотична, едновременно възпалена и катастрофична като филм на ужасите. Жените и децата на Америка, казва Тръмп, тънат в мизерия. Индустрията на САЩ се е разпаднала в ръждясали фабрики като надгробни камъни. Образованието е корумпирано и младежта остава неграмотна. Трилиони долари се прахосват за отбрана на чужди страни. Тези същите страни са станали богати за сметка на САЩ. Инфраструктурата на Америка е в бедствено състояние. Американците са без работа. И така нататък. Срещу всичко това, срещу „забравените мъже и жени“ и гигантската разруха на САЩ застава Тръмп и едни въображаеми „десетки милиони“ в неговото „движение“ (характерен фашизоиден израз) за да изпълнят „историческата“ мисия по спасение на нацията.

Всичко това можеше да бъде обикновена лъжа или празно бълнуване.Но то е заплетено в реториката на една нова война, която Тръмп възвестява пред Америка и света. Тя трябва според него да доведе до възкресението на САЩ от дълбокия упадък. Разбира се веднага се появиха публикации, в които тези твърдения се проверяват и опровергават в цялост. Въпросът е, обаче, има ли това значение? Има ли значение, че един брутален апокалиптик печели изборите в САЩ с реторика, подходяща за фашистки водач.

Катастрофата и спасението са синтезирани в двете ключови фрази: „Америка на първо място“ (America first!, както вече тече в медиите) и „Да направим Америка отново велика“ (Make America great again!, мотото на кампанията). Речта не стои встрани от двата лозунга, а за изненада и покруса на информирания гражданин, ги развива във войнствени политически директиви. Затова и тук си заслужава да се помисли. Смислени или не, тези кресливи послания изричат точното намерение на новия президент. Те не са замислени от маркетингови магьосници, за да бъдат изоставени след победата (не са от порядъка на местната „Заедност“ на ДПС или друга лигава злоупотреба с езика). Напротив, още първите два-три дни след клетвата Тръмп трескаво действа по изпълнението им.

Но какво значи „Америка на първо място“
ако изразът се вземе буквално, като политическа платформа

Още тук проличава високо рисковата неопределеност, пред която Тръмп и компания се готвят да изправят и САЩ и света. След Голямата война САЩ, по-скоро техният „елит-лисица“, проумява, че интересите на Америка са най-добре защитени в един взаимосвързан свят с устойчиви гаранции за сигурността. Такива гаранции президентът Уилсън неуспешно се опитва да намери в институции, преди всичко – Лигата на нациите, отворени за универсално членство. Утопията на такива договорености и глобални организации се разкрива бързо с факта, че те не успяват да спасят света от втора унищожителна война. Тогава, след 1945 година САЩ правят още една стъпка: гаранциите за ефективност на глобалните институции трябва да се набавят от свръхсила, чийто интерес е светът да бъде отворен за свободни комуникации. САЩ, които излизат като икономическа свръхсила от Втората световна война, имат интерес не само да не се въвличат пак в подобен конфликт, но и да живеят в свят на свободен обмен, което означава на свободна търговия. И предоставят себе си като гарант на новите глобални институции, чиято мисия е да сменят войната с преговарянето.

Ролята на гарант е особена. Може да се каже, че за САЩ трайният интерес е търговският обмен. Заради него те са готови да водят глобални политики на сигурност и, същевременно, да се самоограничават тъкмо, за да поддържат отворено пространството на комуникациите. Както знаем от Виетнам или Ирак, това не винаги се случва. Но в общи линии тази парадигма на глобалната сигурност остава стабилна 70 години. Кой има интерес от това? Германия? Европа? Имат интерес всички и най-вече самите САЩ. Към тази аксиома се придържат всички президенти, администрации и двете камари на Конгреса от 1945 година до днес. Това състояние на нещата, този световен ред основателно се нарича Pax Americana.

Днес това основно положение е под въпрос. На негово място застава една формула, „Америка на първо място“, която подсказва повече намерение за оттегляне от пост-военните ангажименти. Докъде ще се разпростре това намерение в действителните политики е въпрос извънредно интересен за наблюдаване.

Текстът е от поредицата „Факторът Тръмп“. В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Нейн автор е Стефан Попов от „РискМонитор“.

Мнения

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете Вашия коментар
Моля, напишете Вашето име

six + fifteen =